21 December 2014 www.osinoviavane.com
 
   
НАЧАЛО
ЗАКОНОВА УРЕДБА
ПРОЦЕДУРИ
ИНСТИТУЦИИ
ОРГАНИЗАЦИИ
СПЕЦИАЛИСТИ
ОБУЧЕНИЯ
СТАТИИ
ЛИТЕРАТУРА
ПОЛЕЗНО
ДЕТСКИ КЪТ
НАШИТЕ ИСТОРИИ
КОНТАКТИ
ИНИЦИАТИВИ
КАМПАНИИ
КОНКУРСИ
ПАРТНЬОРСТВА
ИЗДАТЕЛСТВО
МЕДИЙНИ ИЗЯВИ
РЕСУРСИ
ФОРУМ
ГАЛЕРИЯ
ВРЪЗКИ
БАНЕРИ
ПАРТНЬОРИ
Advertisement
ПРИЯТЕЛИ:
Advertisement
ВРЪЗКИ:
Advertisement
Не пропускайте:
Кои сме ние?
 
 
 
 
Ние избрахме хостинг от:
Advertisement
Последно добавени


СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА В ГЕРМАНИЯ
СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА В ГЕРМАНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА НЕМСКИЯ МОДЕЛ В БЪЛГАРИЯ


Автор: Десислава Тенева 


Темата за осиновяването е все още нова в социалната работа у нас. Въпреки стартиралата от няколко години реформа в предоставянето на алтернативни детски грижи в България, тепърва предстоят редица промени, за да се разработят качествени стратегии, в съответствие с европейските и световни изисквания. Развитието на дейности, свързани с осиновяването у нас е от първостепенна важност, а опознаването и внедряването на европейския опит би бил от голяма полза за нашите деца и белег за ново съвременно хуманно общество.
Настоящият доклад е съставен на базата на конкретни наблюдения в процеса на работа и задълбочаване на знанията ми в тази насока, вследствие на предоставената ми възможност да работя в немската социална служба по осиновяване – гр. Рощок, където имах следните задължения: Подготовка на кандидатите за осиновители; Участие в интервюта и разговори с кандидатите и посещения на домовете, с цел установяване на смейната ситуация и пригодността на съответния кандидат; Участие в разговори с биологични родители, които са оставили децата си за осиновяване; Работа по конкретен случай; Посредничество при издирване на биологични родители от техните деца, разкрили тайната на осиновяването, както и от родители, които са дали децата си за осиновяване; Участие в екипни работни срещи, във връзка с отделни случаи; Запознаване с различните форми на осиновяване в Германия; Участие в различни семинари, които службата организира; Запознаване със структурата и насоките на работа в съответната служба;
Институции и организации, работещи по проблемите на осиновяването в Германия – структура, предмет на дейност, стратегии за развитие на алтернативната детска грижа
В град Рощок, който е с 250000 жители, в службата по осиновяване работят 23-ма социални работници и социални педагози и това им дава възможност да обхванат по-голяма целева група. Тази служба е обособена към Младежка служба, която е еквивалент на българския Отдел за закрила на детето. Във всеки квартал има изградена такава и това е едно голямо удобство за жителите на града. В Централната служба по осиновяване, работи екип от 5-ма професионалисти, чиято дейност е в три основни направления: работа по случаи, организиране на мероприятия с осиновителите и определяне на стандартите и модела на работа в Област Мекленбург Форпромен.
Държавните институции и неправителствените организации работят ръка за ръка и осъществяват редица съвместни инициативи, като са обединени от обща цел – развитие и прилагане на съвременни социални стандарти на работа при осиновяване. В Германия има над 500 утвърдени неправителствени организации, които разполагат с достатъчен капацитет да предлагат голям набор от социални услуги в семействата и общността. Водещ е Немският Червен Кръст, в чиято дейност са заложени институционалните грижи като дневни центрове за деца в риск, пансиони, подслони за непълнолетни майки, детски и юношески домове, така наречените бейби клапен, които представляват инкубатори за изоставени от майките си новородени и други. Всички неправителствени организации са партньори на Държавните служби по осиновяване и работят в постоянно сътрудничество чрез насочване, обмен на информация и развиване на нови форми на социални услуги.
Основни насоки на работа при осиновяване в Германия:
Видове осиновяване:
В Германия се практикуват два основни модела на пълно осиновяване. Единият от тях е този, останал от миналото, така нареченото „инкогнито” осиновяване, при което биологичните родители, осиновителите и осиновените не поддържат никаква връзка по между си. Всякакви контакти между тях са прекъснати и детето се приема като рождено дете от осиновителите. Новата тенденция е, при „инкогнито” осиновяване, рожденото име на детето се запазва, тъй като то му е дадено от биологичната майка и това е част от политиката за работа по формиране на идентитет при осиновените деца. Осиновеното дете придобива фамилията на осиновителите си, но запазва своето рождено име. Въпреки новите моменти, които се практикуват, този модел все повече отстъпва място на „отвореното осиновяване”, което е прието със закон след реформите през 1989 г. в Германия.
Поддържане на контакти между биологичните родители, осиновителите и осиновените и разкриване „тайната” на осиновяване:
В момента социалните работници насърчават както биологичните родители, така и осиновителите да поддържат, макар и редки контакти помежду си, да обменят информация, относно развитието на детето и неговото емоционално и физическо състояние през целия период преди, по време и след осиновяването му. Това автоматично дава и правото на детето да получи информация, относно своя произход и повишава чувството му за сигурност и собствена принадлежност. Практика в Германия е, тайната по осиновяването да бъде разкривана във все по-ранна възраст, като за целта, осиновителите имат възможност да се обръщат за помощ и да получат безвъзмездна подкрепа както от местните социални служби по осиновяване и приемни грижи, така и от неправителствени организации, работещи в тази сфера.
Професионална подкрепа:
Изразява се в консултиране и посредничество, в насочване към различни образователни форми, подходящи за съответното семейство и съобразени с възрастта на детето, организиране на конференции и семинари по проблемите на осиновяването и редица печатни материали, които съдържат всякаква полезна информация. Целта е родителите да бъдат максимално улеснени при избора си да осиновят дете, да са запознати с правата и задълженията, които произлизат от това, да са уверени в себе си и да се избягнат проблемите, които възникват между партньорите, децата, родителите им и близката обкръжаваща ги среда.
Процедури при осиновяване:
Когато постъпи молба за осиновяване в съответната служба, социалните работници провеждат редица срещи със кандидат-осиновителите, за да определят тяхната годност за осиновяване на дете. В изготвените доклади по всеки конкретен случай, служителите дават предписание за посещаване на курсове под формата на социални услуги, които се предлагат предимно от неправителствени организации. Следват многократни посещения на кандидат-осиновителите в съответната социална служба по район, както и посещения на социалните работници в дома на кандидатстващото семейство преди, по време и след осиновяването. За всяка среща се изготвя доклад, на базата на проведените разговори и наблюдения. Интересна практика е, всяко семейство, при подаване на документите за осиновяване, да изготви и представи албум, съдържащ снимки и на двамата партньори от тяхното детство и юношество, придружени с мотивационно и автобиографично писмо, което да дава ясна представа за мотивите за осиновяване, за гледната точка на всеки един от партньорите, за идеята му как смята да отгледа и възпита детето си и т.н. В албума се подготвят и общи снимки на семейството от специални моменти в живота им, от ежедневяието им, снимки от срещи с близки и роднини, във формална и неформална обстановка. Този проект се подготвя старателно, защото представлява визитната картичка на кандидатите и дава много полезна информация при изготвяне на доклада на социалния работник, който води случая. По-късно, всеки от случаите се коментира в екип и се организират срещи, на които се канят представители от институции за деца в риск – болници, детски домове, неправителствени организации, на които всеки един от социалните работници представя свое семейство и предоставя албума и доклада за разглеждане на специалистите. Целта е да се избере оптималния вариант за всяко подлежащо на осиновяване дете.
Идентитет:
Един от най-важните проблеми, над които работят служитлите в Службите по осиноваване и приемни грижи е запазване на идентитета на осиновените деца и подкрепа при неговото формиране през годините на пубертета, когато подрастващите започват да стават несигурни и да търсят себе си.
Обучителни курсове за кандидат-осиновители:
Всички кандидат-осиновители и приемни родители задължително преминават през обучителни курсове и семинари преди, по време и след осиновяването и приемането, които се организират периодично от службата по осиновяване и приемни грижи или неправителствени организации. Темите са свързани с конкретните проблеми в процеса на отглеждане и възпитание на децата. Едва след успешно преминаване на курса, от който родителите получават сертификат, би могла да се задейства процедура по осиновяване.
Практика при предоставяне на алтернативни форми на социална грижа за деца в риск в България – прилики и разлики. Възможности за прилагане на немския модел в България
Осиновяване:
Съществени разлики се наблюдават и при модела на осиновяване в България, все още сходен с немския модел „inkognito”, при който се запазва пълна „тайна” на осиновяването, която в последствие травмира както осиновителите, така и децата, разкрили най-често по неподходящ за тях начин тази „тайна”. В България, осиновените лица нямат предварително съставено досие, в което да бъдат събрани медицински данни и информация за произхода им. Липсата на такива данни затруднява осиновените лица при установяването на наследствена или друга информация свързана с тях. Така наречената “тайна на осиновяването”, също възпрепятства разкриването на биологичните родители. Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им. /Чл. 67а ал.2 от Семейният кодекс. В Чл.145 ал.2 от НК е посочено наказанието за издаване на чужда тайна. лишаване от свобода до шест месеца или с поправителен труд, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година. Чл.145 ал.2 от НК и чл. 67а ал.2 от СК практически задължават всички лица на които е станало известно, че дадено лице е осиновено да опазват тайната на осиновяването. Тези Закони са създадени, с цел запазване на психиката и здравето на осиновените деца и техните осиновители, но се превръщат в пречка за осиновеното лице при установяване на собствения произход. Но, от 2003 г. в Семейният кодекс съществува и нов член 67б, съгласно който осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Чрез приемането на този член от СК, България декларира защита правото на познание на собствения произход и поставя началото на реформата в грижите за осиновените деца и осиновителските семейства.
В Семейния кодекс посещаването на курсове от кандидат-осиновителите е с пожелателен, а не със задължителен характер. Много малък е броя на семействата, които посещават подобни курсове, а също така липсва и предлагане на такива. Това води до слаба подготовка на семейството за евентуални проблеми с детето и най-вече ги изправя пред трудността да разкрият по най-добрият и щадящ начин „тайната” на осиновяването му. Така семейството остава в позиция на изолация и, когато не е положена основата чрез посещаване на подходящи обучения, по късно кандидат-осиновителите прехвърлят неотработените си страхове или незнанието си върху децата. Липсва и обучение на кадри по темата за осиновяването, защото в програмите на ВУЗ досега не са били заложени подобни обучителни модули. Все още няма и студентска практика за работа по осиновяване. Това са едни от основните аспекти, на които трябва в бъдеще да се обърне сериозно внимание, за да се подготвят както добре обучени кадри, които да придобият умения за предлагане на адекватни и качествени социални услуги, така и добре обучени и подготвени осиновителски семейства, които имат необходимия ресурс за справяне про отглеждането на осиновени деца.
Радостен е факта, че неправителствените организации, насочват своето внимание към проблема на осиновяването в България и все повече придобиват така необходимия потенциал за работа. Възможности за прилагане на немския модел в България:
Между българския Закон за закрила на детето и немския Закон за детска и младежка помощ (Kinder und Jugendhilfe Gesetzt) се наблюдават съществени прилики, но също така и основни разлики, които са с положителен знак при работата с осиновяване в Германия.
В България вече започна реформата по отношение предоставяне на алтернативни грижи за деца в риск. Държавната Агенция за закрила на зетето и Отделите за закрила на детето по места, са основните институции, които осъществяват дейностите по предоставянето на алтернативни детски грижи. Засега обаче няма изграден и добре функциониращ модел на работа, тъй като закона е нов, а кадрите не са достатъчно и нямат нужният опит и квалификация. Това води до липсата на индивидуален подход на работа. Липсва изграден модел на сътрудничество между неправителствения сектор и държавните структури, не се предлагат достатъчно услуги за родителите, паричното възнаграждение за приемните родители е недостатъчно. Липсва публичност по въпроса за предлаганите услуги и това до голяма степен затруднява работещите там. Но с развитието на капацитета на кадрите и предлаганите услуги, както и при една евентуална промяна в законодателството, немският модел може да бъде добре внедрен в България и стремежът към това ще доведе до едно ново, по-добро ниво на грижи, съобразени с европейските и световни стандарти. Наложително е в периода на преход и присъединяване на България към Европейсия съюз да се направи всичко възможно за уеднаквяване на стандартите на грижа с тези на други европейски страни като Германия и да се обърне по-голямо внимание в четири основни направления: Промяна в законодателството, която да дава по-големи възможности на осиновителите и осиновените при търсене на произхода, разкриване „тайната” на осиновяване и подготовка на семействата; развитие на социалните услуги и повишаване капацитета на неправителствения сектор. Първите стъпки са вече направени, остава само пътя да се следва докрай!

 

 

 
 
 
 
Размер на текста:
Larger FontSmaller Font
Посетители: 2114987
Собственост на:
Advertisement
МЯСТО ЗА СПОДЕЛЯНЕ:
Добре дошли в HuLite.net!
Анкета
Нужен ли е този ресурсен център за осиновяване?
 
Трябва ли да има обучителни курсове за кандидат-осиновители?
 
КНИЖАРНИЦА:
Advertisement
 
(C) 2006-2013 НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ ОСИНОВЯВАНЕ Всички права запазени DESISLAVA TENEVA & INTEGRA BULGARIA Assoc.